Да бъдеш заедно със някого до теб,
за да споделяш с него нощите и дните.
Самотните сърца са като бучки лед,
разтапят ги тях само на любов лъчите.
Ледът се стапя и превръща в океан,
и носим се по него в лодката за двама.
Попътен вятър праща изгревът засмян
и нежно плава нашата любов голяма.
Издига слънцето снага над хоризонта,
лъчите отразяват капчици в дъгите.
Като в пейзаж ще бъдем с тебе цял живот,
в анфас и профил заедно във дните.
А бавно отминава дълъг ден горещ,
залязва слънцето блестят звездите.
На кея лодката доплава тази нощ,
прегърнати поехме двама към мечтите!
© Петър Петров Всички права запазени