Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
6.08.2007 г., 11:26 ч.

Лодки 

  Поезия
818 0 18

Лодките сънуват неспокойно,
легнали на края на водата.
Дишат незакотвено, нестройно,
вързани в прибоя на зората.

Тя ги чака там, зад хоризонта,
сбира светлина да ги събуди.
Младите ù мигли още помнят
как летяха вчера като луди.

Спомени в ребрата им се крият,
стъпки по дъната им белеят.
Мокри съноцветия ги мият
и тъгуват, че ще избледнеят.

Женска сянка слиза при морето,
лодка ранобудна я очаква.
Вятърът лодкар ù взе сърцето...
Чайка съзаклятница проплаква.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??