6.08.2007 г., 11:26 ч.

Лодки 

  Поезия
868 0 18
Лодките сънуват неспокойно,
легнали на края на водата.
Дишат незакотвено, нестройно,
вързани в прибоя на зората.
Тя ги чака там, зад хоризонта,
сбира светлина да ги събуди.
Младите ù мигли още помнят
как летяха вчера като луди.
Спомени в ребрата им се крият,
стъпки по дъната им белеят.
Мокри съноцветия ги мият
и тъгуват, че ще избледнеят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??