Изчезна на село́то бика!
Кога, къде, ма как, защо?
А кмета всички ни привика
във кръчмата на по едно.
И вика: „Даскале, кажи ми,
нали си много окумуш,
кой тази мерзост причини ни,
от логика отбираш уж.“
„Не вярвам да е от село́то,
а от съседното, тогаз
по логика на естеството
е онзи техен … педер*ас.
Намерихме го на пазара
току на края на града,
изяде няколко шамара
и го заведохме в съда.
А съдията ни изгледа
със потрес и със малко страх:
„Какво е театро туй, говеда,
или пък цирк, не разбрах?“
„При теб дошли сме да осъдим
тоз бикокра́дец - педер*с!“
„За тези етикети – пъдим!
Във този съд решавам АЗ!
А доказателствата де са
за туй в което е вине́н?“
„Установено е с процеса
на чиста логика от мен.“
„О, този метод се подлага
на малък тест, не на шега,
кажи ми тук, сега, веднага
що в таз кутия аз държа?“
„По логиката ми понятна,
що си решил да провериш,
във таз кутия, тъй квадратна,
ти нещо кръгло ще държиш.
А щом е кръгло, то се знае
е и оранжево на цвят
и май на цитруси ухае,
таз дето в Гърция растат.
Та тъй, по моята система,
навярно пак ще съм познал,
със логика реших проблема
и там държиш ти – Портокал!“
А съдията се кокори
и най-внезапно пребледня,
кутията с ръка отвори,
настана гробна тишина.
На екзалтацията в пика
погледна вътре, после нас
той на затворника извика:
„Какво направи с бика … педер*с?“
© Веселин Банков Всички права запазени