sandora (Сандора)
102 72
8.10.2007 г., 9:01 ч.

Локва 

  Поезия
711 0 5
Локва

Аз съм просто локва на паважа,
пълна с вода, боклук и кал.
Това, което виждам, не мога да изкажа,
но чудя се... как така никой не изпитва малко жал?!
Никой не го е грижа за детето, което проси.
Никой не го е грижа защо ли то е там.
Никой не го е грижа, че е студено, а краката му са боси.
Никой не го е грижа, че то вече не изпитва капка срам.
Първият ден му беше трудно,
да протяга ръка за хорска милостиня,
но след като две нощи беше гладно и осъмна будно,
всяка следа от свян и гордост си замина.
Хората минават, заминават,
всеки със своите проблеми.
Някои по нещичко му дават,
други го отминават с крачки бързи и големи.
Но... детето на мира да оставим,
то е просто част от всичко.
Лесно е да го подминем и забравим -
то е силно, ще се оправи и самичко.
Малко по-нататък друго дете,
от предното е малко по-голямо.
Но дете ли е или пък не?!
И защо стои така само, на ъгъла подпряно?!
Скрито е под много грим детското лице,
тъжни са детските очи,
открито и на показ е детското телце,
а детското гласче... него не може да скрие и затова мълчи.
Нима това са вашите деца?
Нима това е вашето бъдеще светло?
Ако отговорите са "да"...
то значи времето ви е изтекло.
Но аз съм просто локва и не разбирам
вашите проблеми човешки.
В себе си всякакви отпадъци събирам,
но не мога да събера вашите грешки!

© Сандора Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??