Бях на един кей в Лондон,
пред парк, пълен с цветя.
Твоя образ в реката търсех,
но виждах само мътната вода.
И това животът си ми беше,
грим, размазан от сълзи.
Помня как прекрасна там
стоеше, но спомен ще останеш ти.
А как напред да продължавам,
да живея ден след ден?
Светa и себе си да заблуждавам,
че не е свършено с мен.
© Стеси Всички права запазени