Лош сън
Във съня си викам твойто име.
Търся твоите очи в нощта
и без глас те моля – прегърни ме!
Не превръщай във кошмар съня!
Сърцето ми във клетка от стомана
заключено за теб ще изгори!
Душата ми, от болка изтерзана,
в съня ми не престана да боли!
Тичам. Накъде дори не зная.
След сянката ти във задъхан бяг.
Не знам дали ще издържа до края
да стигна там, при теб на твоя бряг?
Река от сълзи има помежду ни.
Дълбока, страшна, истинска река!
Така внезапно тя нахлу в съня ми!
Така внезапно ме погълна тя!
С последни сили исках да преплувам,
та кратък миг да съм със теб поне,
но щом разбрах, че само те сънувам,
реката се превърна във море!
© Георги Иванов Всички права запазени