Ще се пристрастя през лятото,

след новините към новите ти чехли

и щастливата усмивка.

И зимата заради теб ще заобичам

и ще се отрека от собствената гордост.

А след това е време за реалност,

че ти си някой

и твойта дума с моята не пасва;

и радвам се, че дълги са ръкавите,

и скриват колко силно НЕ обичаш.

Не, няма да си тръгна тази вечер,

макар да чувам колко учестено дишаш.

Макар да чувствам,

че и кожата ми вече не привлича,

макар да ме боли, че друга си събличал.

И въпреки това, ще дойде ден,

след който всеки дъх ще  е различен

и ще е време да те надживея,

заради това, което ми остави...

Кого ли лъжа -

пак на пейката пред твоя дом ще чакам

и пак сълзите ще текат, когато минеш.

Макар сърцето вече с друг да е събрано,

сърцето е с душа и не може да забрави...

А ти не искай никога да знаеш -

тогава нямах силата да си призная,

тогава не спасявах себе си!... и тебе не спасявах...

Различно е сега,

но не защото сме различни,

различно е, защото трябва.

И моля те, недей да вярваш не на мене -

за тебе нищо лошо аз така и доказах.

Та ти щом съществуваш - значи съм живяла!...

А когато дойде  време,

на децата си ще кажа:

"Беше вирус. Вляво. Точно до сърцето.

Тогава просто не обичах да живея

и не знаех,че не се лекува."