Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
14.04.2009 г., 0:04 ч.

Лов 

  Поезия
937 0 20

                                     Лов

 


Като сламка за кръгъл удавник ме хваща въпросът,

който още по навик със теб безутешно деля:

да не би твоят Бог по-спокойно крака да кръстоса,

щом и змии развъди из тези любовни поля?

 

От влечуги гъмжи. А полята са неразорани

и очакват на своя стопанин върховния дълг.

А пък аз, вместо плуг да държа, ближа яростно рани

и се тъпча с пелин… И ръмжа като истински вълк.

 

Но сезонът отдавна е почнал. Не знам колко още,

без да имаш изкусни трофеи от близкия лов,

ще висиш край дерето на тъмните есенни нощи

и ще мамиш зверчето у мене с огризки любов.

 

Не е нужно да чакаш… Вдигни тая пуста засада.

Всеки скоро заплаща съвсем справедливата дан –

аз довчера пожалих единствено твоето стадо

и сега влизам кротко във този раздрънкан капан.

 

Хайде, стреляй от упор… Изглеждаше толкова просто.

Мога лесно да падна дори от дъха ти дълбок.

А след ден, с острието на тези разхвърляни кости,

ще извадиш сърцето на онзи изметнал се Бог…

 

 

 

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??