Вечно млади оставаме в мрежата – като снимки от стари албуми…
Закопнели за мъничко нежност и очакващи трепетни думи...
И по-мъдри сме тук – със цитати, все подбрани от мъдрите хора.
Отделени от всички познати, търсим някого... да поговорим...
Непознатите тук не ни плашат – те са близо, но всъщност - далече...
С тях споделяме болките наши и по-близки ги чувстваме вече...
Потопени в бездънната мрежа, упоени с екранна потайност,
ние ставаме в тази безбрежност все по-мъдри... от чуждите тайни...
Вечно млади ще бъдем във мрежата - тази тъжна, голяма измама!
Ще сме вечни и с образи свежи, даже вече... когато ни няма...
© Георги Ванчев Всички права запазени