Лозе
Лозе
... хем го садила – хем му плакала...
Садих го цял живот и го обирах –
със всичката му мъдрост и с белите.
Морето е далеч, но сол събирах
на живо и умряло от устите.
Преглъщах си сълзите - да не капнат –
какво че мъж из къщи не свъртяхме.
Кой беше жив – спомина се внезапно.
Погребахме ги. Виното наляхме.
Дере ми още сушата в очите,
но аз съм като жилавите пръчки -
и хем садя – хем няма ги сълзите.
Лозите, състарени, с тъмни бръчки
го чакат още. Аз не чакам нищо.
Какво ти първо либе?! – пълна лудост!
Ръжда от веки е разяла всичко.
Не случих брат да имам и без друго.
Но виното ще стане! Зрее вечност
в утробата на дъбовите бъчви!
И после ще го плисна като нежност –
не ми се свиди и не ми е мъчно.
Последния си залез ще зачеркна
пак там - между началото и края
на оня дълъг ред. И ще почерпя,
преди да отпътувам. За към рая.
© Галена Воротинцева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
върнах се
-
Творчеството ти е едно от най-ценните богатства в съкровищницата на този сайт!...
-
!!!*
-
Дере ми още сушата в очите,
но аз съм като жилавите пръчки -
и хем садя – хем няма ги сълзите.
Това - до сърцето!!! -
Доставят ми удоволствие безгранично всичките ти поетични изповеди! Разкошни са!
-
Върнах се, защото знам, че "виното ще стане" и да отпия глътка поезия от твоята! Честит празник, Гал!
-
Наминах да си взема един грозд-стихове от твоята богата лозница, Сестрице...А ме знаеш по празниците...как се чувствам...Благословен и празникът, и твоето име...Ив
-
"Последния си залез ще зачеркна
пак там - между началото и края
на оня дълъг ред. И ще почерпя,
преди да отпътувам. За към рая."
Между началото и края има толкова
неотбелязани на картата ни спирки...
За малко ,за добро, или за зло,
за прошка, и дори за глътка истина...
Аплодисменти за пореден път ме очароваш!
-
пак си прекрасна и пак прочетеното е наслада и истинско удоволствие за мен!
и за миг не съм се съмнявал , че ще е така
поздрави , Галена -
Че ти си най-заслужила за рая
не се съмнявай. Но не бързай!
Завръщай се във родната си стая,
деца и внуци да прегърнеш... -
Благодаря ви, приятели, че ме навестихте на дългия ред. С вас всяко усилие си струва страшно много! Блогодраря ви за творческата съпричастност и за усещането за човешко единение.Изпращам ви обич!
-
С такъв товар си за рая, Галена...Благословено името ти, Сестрице! Вече имаш брат. имаш...
-
Много ми хареса. Въздействащ стих.
-
Лозата е философски символ, тя обезсмъртява делата на човека,въпреки житейските трудности, фалшивите приятелства, невъзможните любови...
-
Не ми остават думи,когато чета нещо толкова силно...
Поздрваления и от мен!!! -
Поздравявам те, Галена, за хубавото стихотворение!
(напомни ми лични асми...) -
Поздравления за стиха!
-
Галена... толкова си съдържателна, че ми пресъхна зарезанския хумор!
И все пак благодаря за почерпката! Възползвах се- винаги се опиянявам от твоето вино, независимо от коя реколта е!!! -
Браво, Гал!
Великолепие е твоето име! -
Щедри поетични плодове дава твоята поетична лозница, Галена...И жажда утоляваш, и глад, Сестрице...Жива да си ми, за да ми светиш дълго, дълго още...
-
Великолепно стихотворение... Стиска за гърлото. Нищо, че лирическата не плаче...
-
Галена!!!
Страхотни стихове пишеш!
Разтреперих се от твоето лозе!
Аплодирам! -
Силно!!!
-
Силен стих
-
И стиховете ти - ще останат вечност!
!!! -
Аплодисменти!!!
-
Прекрасна си!
Да не ме забравиш!
А за пътуването.... десетки години пред теб!
Прегръщам те, Гал! -
Много хубав стих.
-
опиваш с думи. благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
