dressy (Зорница Николова)
218 595
19.08.2008 г., 9:34 ч.

ЛУ в четвъртък НА 

  Поезия » Бели стихове
574 0 6

известно време бях лебед

в страната Вътре

обикалях насам натам из ъглите

лястовиците се щураха под подлезите

имаше достатъчно същества

да се докосваш

 

намерила съм астралния си близнак

ама той още не знае

тя вика - ах, непременно трябва да се ожените

и да съсипете любовта

тц

ако бях мъж днес щях да чукам

всичко живо което носи пола

(дори шон)

 

после пътищата някак си се раздвоиха

разтроиха разчетроиха иха иха

две цигулки и сарасате

в испанска трилогия

опит за полет

бях лебед казвам ви

 

Вътре беше само малко тъмно

нищо друго

 

тя вика - ах, той казва нещата

все едно ти

сигурна ли си

взирам се в бледото и лице

дори не иска да си сложи маскара

на миглите

би могла да полудее в полунощ

от гледка на луна през прозорец

лу лу лу

 

на

 

времето спира някак си

говорим забравени лу

по шията ми

на - толкова много

чак посребрява тишината

и казвам - какво каза забравям не помня

- нежност дишам те

 

Вътре настъпи някакъв порядък

в огромна плоска чиния

с цвят теракота

която все още не е направена

© Зорница Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??