Любов ли е това, което копнее
в душата ти,
любов ли е това, което те води
напред?
Не мога да опиша моите
чувства, тъй дълбоки -
те истина ли са или копнеж?
Не знам, това тъй рядко ми
се случва, а даже казвам,
че ми е за първи път,
и то душата преяжда,
душата, потънала в скръб.
И ето, тези чувства, те говорят,
когато ти и аз мълчим.
Душата ми потънала е в пролет,
а пролетта си ти.
© Ана Атанасова Всички права запазени