Луда любов

Духна южнякът. Нейде отгоре
сметна, че вече е време,
скрит в белокорите стари тополи,
глътчица въздух да вземе.

Лудо дърветата в миг поизтупа,
клоните им поразнищи
и по земята бързо натрупа
сняг, от разцъфнали вишни.

На неколцина бедни рибари
с шеметен танц преобърна,
скъсал им котвите, лодките стари
и във морето ги върна.

Хукна обратно, весел. Притихна
в клоните на кавака
и дяволито ми се усмихна:
" Ей така, лудият чака! " .

Чакам го, Ветре. Да ме прегърне.
Зная, че ще онемее
тутакси само, като ме зърне.
От любов, ще полудее!