Превърна се "светлото бъдеще"
в пенсийка малка и жалка.
Живеем само във сънища.
Събуждаме се за малко...
да си платим сметките
и истината да издишаме,
да си погалим решетките
и да се лъжем, че има смисъл,
че живеем в нормална държава,
управлявана от ненормалници,
че още ни храни славата,
че сме сити, а всъщност сме гладни...
О, минало забравимо,
с незабравими сметки.
О, бъдеще непоносимо,
на Свободата с решетките...
Срам са за наш'та история
управниците самозабравени,
мислещи не за хората,
а как джоба им да изпразнят...
Сънуваме, че живеем.
Реални са само миражите!
Лудите? Дали са луди?
Нормални ли са нормалните?
© Веселка Стойнева Всички права запазени