Самичка не мога много да направя…
Два-три залъка на слабия да дам,
да държа ръката му, когато страда,
да го прегърна и да диря помощ –
тези липсващи Човеци всред тълпата
да открия или някак да създам.
Да ги отгледам и възпитам трудно е
в ролята си на самотна майка… знам…
Бездействай и живуркай си тогава!
Какво ти пука?! Примири се, нямай срам!
Въжето чуждата шия ще стяга –
на онзи луд, за другите тръгнал да мре.
А ти ще дебелееш и ще си добре
в торната яма. Ах, уют! Ще пръхтиш,
същинско розово, начесано прасе.
Лудият ли? Да се жертва, да си мре!
© Росица Танчева Всички права запазени