7.02.2018 г., 23:13 ч.

Лудият ли? 

  Поезия » Гражданска
1008 4 7

Самичка не мога много да направя…

Два-три залъка на слабия да дам,

да държа ръката му, когато страда,

да го прегърна и да диря помощ –

 

тези липсващи Човеци всред тълпата

да открия или някак да създам.

Да ги отгледам и възпитам трудно е

в ролята си на самотна майка… знам…

 

Бездействай и живуркай си тогава!

Какво ти пука?! Примири се, нямай срам!

Въжето чуждата шия ще стяга –

на онзи луд, за другите тръгнал да мре.

 

А ти ще дебелееш и ще си добре

в торната яма. Ах, уют! Ще пръхтиш,

същинско розово, начесано прасе.

Лудият ли? Да се жертва, да си мре!

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Безумството на храбрите е мъдростта на живота!Поздравление за стиха,Росица!
  • Да са ни живи и здрави лудите! Споделям позицията и емоцията. Поздравления, Роси!
  • Благодаря за отзивите!
  • За Човеците с голямо сърце! Браво, Роси!!
  • "Всички ние имаме достатъчно сили, за да понесем чуждото нещастие" /Ларошфуко/.

    Светът, в по-голямата си част, е безразличен към страданията на своите събратя. Така е било и така ще бъде. Точно това безразличие е отличителната характеристика на тълпата. Но има и малцина ангели, приели човешки вид - състрадателни и отзивчиви към бедстващите, и именно те оправдават съществуването ни и му придават божествен смисъл.

    Поздравление за вечно актуалната тема, Роси, както и за поетичната й реализация!
  • На "лудите" се крепи света, Роси!
Предложения
: ??:??