30.12.2011 г., 21:05 ч.

Луднал дъжд 

  Поезия
661 0 12

Някой ден, ако ме грабнат мисли шеметни,

аз ще запрепускам. Ах, с какви коне,

в нежния ми стих – съновник твой на времето,

в твоята гора... Под моето небе...

Ще струи любов в росата – пъстри капчици,

ще отдъхне с благост старият геран...

Ще надничат плахо под дъжда натрапници

в нашите мечти... и сбъднат стих, и блян...

А конете ми ще рият със копитата

и ще пърхат с ноздри. Нашата любов

ще е тайнствена вода - от ненапитата,

ще е песен млада, таен благослов...

Някой ден, ако обяздя тайно чувствата

и препусна диво в твоята гора...

Ще сме две мечти, отнякъде изпуснати –

луднал дъжд и млада, влюбена трева...

 

Ноември, 2011 г.

гр. Тополовград

Николай Дялков

 

 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??