Лудо влюбена в очите ти...
В онзи фатален юни, когато те срещнах, не си те представях такъв!
Светът за мен бе различен, но не и такъв!
Аз помня онези големи, пъстри и честни очи,
събиращи много болка и криещи сълзи!
Онези очи, които ме радват,
онези, в които съзрях радост, надежда и мъничко страх!
Онези, в които видях желание, страст и воля за грях!
Онези очи, чрез които разбрах що е това любов и струва ли си тя?
Онези очи, в които се влюбих и лудо по тях ума си изгубих!
Онези очи, които жадувам, които насън нощем бълнувам...
Онези очи...
Твоите очи!
© Йоана Александрова Всички права запазени