danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
22.10.2011 г., 0:26 ч.

Лудост 

  Поезия » Любовна
643 0 9

 

Някой ще ми върне лудостта,

с огнен поглед, с дума премълчана.

Ще прегърне лудо есента.

Тя ще стихне в мъжките ти длани.

И ще пари като сто искри.

В тази нощ звездите са различни.

Не заспивай, с техните очи

ще ти кажа, колко те обичам.

И какво, че в тази тъмнина

моят път отново ще се губи.

Мракът сбира в шепа тишина

и стои със мен, до късно буден.

Дълго си говорихме сами –

за мечтите и за самотата.

Мракът знае колко ме боли...

Не от вчера с него сме приятели.

 

Някой ще ти върне любовта.

Иска ми се аз да го направя.

Но сега, под плаща на нощта

мога само лудо да мечтая.

 

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Някой ще ми върне лудостта и ще ти кажа колко те обичам. Мракът знае колко ме боли..., но мога само лудо да мечтая.
  • Поздрав за красивото и романтично стихотворение, дани!
  • Браво!
  • "..мога само лудо да мечтая!"
    Браво, Дани!
  • Много хубава лудост, Дани!
    И Краси е написал невероятен стих!
  • понякога мечтите се сбъдват

    Хубаво!
  • Ех,че романтика!Поздрави за поетичният дует!!!
  • !!!!!!!!!
  • Лудият

    Не гледай нататък! Виж оня - лудия!

    Виж онова побеляло момче,

    дето в очите му летят пеперуди

    и в джоба на ватенката топли врабче!



    Той, по рождение, със света е на "Здрасти!"

    За него е всичко прекрасно наоколо.

    Макар че е чужд на големите страсти,

    учудено гледа луната във локвите.



    За къшейче хляб не става маймуна.

    На куче, бездомно, той хляба си дава.

    По-щурав от лудите, по-хубав от умните,

    босички стъпки след него остават...
    Зем.
Предложения
: ??:??