danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
30.01.2012 г., 0:07 ч.

Лудост 

  Поезия » Любовна
1287 0 17

Понякога, за някого си струва,

наопаки да завъртиш света…

Че лудост с мъдрост, знам, не се купува,

а с въглен, взет потайно от жарта

 

и кътан в пазва, близо до сърцето…

Какво, че от искрите му боли.

Решиш ли да обяздваш ветровете,

ти трябва не покорство, а искри.

 

И дързост, сам да бъдеш жива клада,

и вяра, притаена в две очи…

Днес пак ме мами изгревът в зората,

и сякаш шепне: „Тръгвай и лети…”

 

Да, знам, че вчера тежко ме раниха,

не в честна битка. С удар зад гърба.

Но глътка обич днес отново стига

в небето като птица да летя…

 

И да те следвам, обич светлоока,

за да съм с теб дори накрай света.

Човек щом търси своята посока

е истински и верен в любовта… 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??