Трови ме вкуса на думите,
но нека помълча!
Да преглътна укора на онези другите,
жевеещи почтено в низостта.
Изгарят сълзите ми очите,
но така безсмислени в своята тъга.
Притъпявам болката си с дните
и ежедневие наричам лудостта!
Във вихъра на тази надпревара
не зная победител ли съм, или победен.
Добро наричаме своятa поквара
със страх за утрешния ден!