Танцува вятърът пустинен наобратно,
зарива с пясъци утъпкания път.
Сега какво съм? Само тъжен кактус.
Отдавна дъждове тук не валят.
А аз раста, но сякаш без посока.
Последният ми дъжд ми я отне.
Той имаше очите ти – дълбоки
и многопластови като море.
Сега го чакам пак – да ми я върне,
че трудно се живее без компас.
Преди да завалиш, ще те прегърна.
И ще попия спомена за нас. ...