Sineo4k0_m (Владимир Вълов)
11 12
16.10.2010 г., 23:14 ч.

Луна 

  Поезия
1201 0 4

Луна


Навън вали,
студено е сега,
мрак настъпва,
мрак и суета...
но въпреки това,
тази нощ си има красота,
различна е - има своята луна.

Чиста като момина сълза,
тя блести съвсем сама
там горе, на небето,
гледам я и озарява ми сърцето..

Мисля и запитвам се сега,
как така съвсем сама
е оцеляла досега?
Не е ли тя тъй самотна,
без другар, без любим,
без баща незаменим,
без майка тъй грижовна,
без сестрица кротка и гальовна.

Мисля, питам, но уви,
красивата луна все мълчи.
Може би, както всеки на света,
и луната има тайничка една,
която стриктно тя прикрива,
и на никого не разкрива...

© Владимир Вълов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??