Morgana (Ди)
188 202
18.03.2007 г., 9:47 ч.

Луната също е сама 

  Поезия
772 0 6

Сънувах тази нощ Луната...
Беше тъжна... нещастна сякаш...
Гледах я с насълзени очи,
разбирах... бе загубила и тя
                                 своите мечти...

Разказа ми Луната...
Била е някога принцеса красива...
може би дори щастлива...
Но уви... прокълната била
от орисница зла...

Отнела и тя радостта.
Орисала я на самота...
Проклела я да бъде
една студена нощта звезда...

Имала и Луната някога мечти...
чисти, невинни, добри...
Но сега погребани са те
заедно с онова красиво лице...

Плачеше сега Луната...
тъгуваше за своята погубена душа...
Исках аз да я прегърна...
Но, не можех мечтите да завърна...

Гледах я отдолу...
усещах аз тъгата...
разбирах самотата...

Милата Луна...
самичка на небето...
плачеше като невинно дете...
загубила своето сърце...

                  *****
Събудих се от съня...
тежеше ми нещо на сърцето...
Отидох... погледнах към небето...
А Луната... едничка... сама...
бе потънала отново в
своята ледена красота...

© Ди Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??