12.02.2010 г., 0:14 ч.

Лунатик 

  Поезия
956 0 25
Лунатик
Заспивам, а Луната слиза
в прозорците ми пропълзява.
Съблича златната си риза
и цяла нощ при мен остава.
В жената легнала до мен
се сви на топло във гърдите.
Дали от нея бях пленен
или греха видях в лъчите.
Целувах жадно във очите-
щастливо капнала сълза,
а то докосвал съм звездите ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Предложения
: ??:??