palenka (П Антонова)
507 18543
15.12.2024 г., 19:24 ч.

Лунатикът 

  Поезия
88 0 6

Лудият рисува що сънува,
в сенките открива светлина,
силуетите живот живеят

и танцуват по невидима стена.

 

Не съзнава, че магия

в думите си крие,

нито че в една сълза

сбрал е болката на цялата земя.

 

А когато дойде вечерта

и денят стопил се безвъзвратно,

на безсъница обречен,

музика излива в стиховѐ.

 

Вечно търси себе си

в неоткрити светове,

пътища безпътни броди,

 

но не ходи, а лети,

и разказва за мечтите,

на луната и звездите...

© П Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Юри - по потник пак добре. Нали не е по долни гащи 😀
  • Ранрозар - на Юри любовта по потник в метрото се ветрее, не спира той в движение дори и под земята да се движи и живее 😂
  • Пепи, хубаво е, но и мен при пълнолуние ме избива малко на лудост и -

    През зимата ходя по потник
    да всявам по улици смут.
    С нахлупена шапка идиотка
    се правя на истински луд.
    Пътувам така и… в метрото.
    Под потника викам “ура”.
    Нахално оглеждам бельото
    на млада, красива жена.
    Опипвам дори две бабета!
    Искам да стане скандал.
    Да дойдат две смели ченгета
    и да ме пъхнат в чувал…
  • Любовта на лудия живее
    в трескаво движение...
    Докато пее или пък плаче:
    лудостта е бедно сираче.
    Поздравления за написаното от теб,Пепи!🙏
  • 🌟 Даниела Виткова - и ако тази лудост е творческо въображение, може да рисува и мечти. Благодаря ти!
  • Пепи, някой беше казал, че човек има нужда от малко лудост, иначе никога не би посмял да пререже въжето и да бъде свободен.🥰
Предложения
: ??:??