21.10.2008 г., 19:38 ч.

Лунен благослов 

  Поезия
558 0 7
Разчупих всички рамки и прегради,
отхвърлих и съмнения, и страх,
криле ми подариха птици млади
и към звездите вечни полетях.

Усмихната повика ме луната,
посрещна ме, нали ми е сестра.
Смирено пред престола и от злато
приведох се. На лъч склоних глава.

Пред нея мога всичко да призная,
покрита с плаща звезден на нощта -
тя всички мои тайни мисли знае,
сърцето ми разбира без слова.

Прошепнах и смутено, че обичам,
помолих за утеха и съвет.
Отново бях наивното момиче,
изричащо прастария обет...

Привлечена от древната и мъдрост,
омаяна от своята любов
си тръгнах чак, когато се разсъмна.
Завърнах се със лунен благослов.

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??