9.05.2021 г., 9:25 ч.

Лунен лъч от самота 

  Поезия
437 1 2
Дим цигарен, празен стол,
трапеза, свещи и луната...
Любов удавена във алкохол,
заровена дълбоко във душата.
Ден прелива в гадна нощ -
мълчат олющените коридори.
Витая, като призрак посред нощ
и няма никой - да ме заговори.
Тишина бездънна, сам щурец
в мрак изнася своята пиеса.
Хладен лъч от лунния стрелец
прорязва с нож изгнилата завеса. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добри Бонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??