Надникна през прозореца луната.
Усети, че съм тъжна и сама.
Усмихна се на облака, звездата
и с ореол селенен ги обля.
Остави ги самички да посветят.
На мен намигна. Закачливо засия.
А после във леглото ми се шмугна,
съвет безценен, да даде в съня.
Прошепна ми:
"ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА!
ТЪРСИ И В МРАКА СВЕТЛИНА!
ОТРИЙ Я, ЧРЕЗ СЪРЦЕТО И ДУШАТА, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация