Лунна дантела

15.10.2008 г., 21:17 ч.

Поезия

5.0 / 19

761 0 23

От кълбото лунно
развих си конец
и изплетох дантела -
щом те превземе съня,
завивам те с нея.
Колко си хубав така...
Спиш,
на гърдите ми
глава положил,
клепките потрепват,
с устни
нещичко мълвиш... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Всички думи
Две шепи на кръст

Колко хора я знаят по Божия свят – тази шарена черга на земните плещи?... С красотата на рай и с ина...
Еднообразие

Не ревнувай от тези мъже, дето ми смъкват в очите небета, че без туй всеки ден ме кове с три пирона ...
... разговор за Нея...

... очите ù... очите ù да видиш, брат... несрещани до днес очи със топъл цвят... звучи от погледа ме...

Още произведения »