ДИС (Деа)
298 6717
21.05.2020 г., 10:51 ч.

Лунна изповед 

  Поезия
745 6 17

Шшшт! Тихичко! Тихо! Не спя.

Сега съм луна кръглолика.

В небето звездите броя.

Защо ги броя ли? Не питай...

 

До една, като ярка мечта

са от блокче със цветни боички,

че децата ги виждат така

и ги знаят поименно всички.

Но и трябва по десет да са -

та за всякое пръстче да има.

А големите все ги гасят...

Ех, възрастни - хич не разбират!

Като ангелски, райски очи

малчуганския сън нека пазят.

Ако спрат да блещукат, уви,

то небето ще падне премазано.

Затова съм луна и не спя.

И броя цяла нощ. И будувам.

И щом видя, че липсва звезда,

по две нови веднага рисувам.

© Деа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??