-----
Преляха ми менците нея вечер
от чакане да дойдеш в късен заник.
Водата по нозете ти се стече,
когато ме прегърна изтерзана.
Пристанах ти - напук на самодиви -
с безмълвно и неискрено наричане.
На билкови поляни - ложе дивно -
заченах ориста да те обичам!
Запазих във гърдите лунна плитка,
в ръцете си - букет любовно биле
за теб, дългоочакван нощен скитник, ...