По самотна пътека вървя сега сама
и подритвам камъните дребни,
вървя някъде, безцелно, някъде извън града,
обръщам се и виждам следи бледи.
Защо са им следи, нима ще ме потърсят нявга?
Обръщам се напред отново аз,
дали пък някога ще ме поискат и ще им потрябвам,
ще желаят ли да чуват отново моят глас.
Изгониха ме, не искали да ме виждат,
с камъни замеряха ме всички,
и като побъркани крещяха и започнаха да ме обиждат,
проподоха ме със смъртоносните им стрелички. ...