Луната нежна свети,
обвита в мъгла...
Вечерта е толкова красива,
но не и моята съдба...
В мен живее болка,
безмерна като бездна,
черна и студена...
Къде да търся любовта...?
Не знам...
Аз сама съм!
Ти си също сам...!
Може би Луната ще ми каже...
но тя ме гледа някак странно и мълчи.
В очите ми започват да прозират
сребърни сълзи...
Със ръцете си студени
прегърна ме единствено нощта
и поведе ме по пътя
към омразна самота...!
Луната нежна свети...
обвита в мъгла...
Любовта ми пак е скрита
в непрогледна тъмнина...
05.04.2004г.
© Моника Стойчева Всички права запазени