26.07.2008 г., 18:29 ч.

Лунна стълба 

  Поезия
513 0 7
 

Лунна  стълба

 

Търся  лунното въже?

Времето да спра

ще се опитам!

Дано се засечеме двама,

тъй няма да е измама!

Търся стълба

към безкрая.

Среднощ е,

дори когато с думи

болката опиша

някакси

не олеква на душата

и не спира да боли...

Бял лист

аз мачкам,

думите не идват

пак сами,

а отвътре някъде

сърцето ми кърви!

На твоето рамо                                                          

товар стоварих,                                                        

прости ми, само                                                         

за миг се аз забравих!

На луната

щях да ходя

сам, без теб

да водя, знам!

Дали себе си

ще открия там!

 

 

 

 

 

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ех, Пещерски и на луната няма отърване за романтиците...
    Хубав, копнежен стих!
  • Намери я тая стълба,кажи и на нас къде е...приятелчета сме!
    Поздрави!!!
  • Бял лист
    аз мачкам,
    думите не идват
    пак сами,
    а отвътре някъде
    сърцето ми кърви...

    тъжен стих...и аз се чувствам така...но вярвам, че ще намеря и аз лунното въже.Поздрави!!!
  • Тъжен,но пленителен е стиха ти!
  • Прекрасен стих, Пещерски!!!
    Много романтичен и копнежен!!!
    Поздравче!!!
  • Все пак вземи я на ЛУНАТА,самотно ще ти бъде...особено ако и теб те няма там!!!
  • и аз я търся тази стълба...
    намирам я...само в стихове...като твоя...
    а може би пък те са стъпалата към Безкрая...
Предложения
: ??:??