Отдавна не съм гледала лунната пътека
отдавна, откакто съм сама.
Как бих искала да тръгна по нея полека
до другия край на света.
Как бих искала да тръгна по нея далеко
към неизвестната, чудна страна,
тази светеща,мамеща лунна пътека,
път е към мойта мечта.
Там,накрая излязла на златния пясък,
ще обърна назаде очи,
за да зърна отново причудливия блясък
на отразените лунни лъчи.
Но не ще се завърна по тази пътека,
нищо старо не искам да знам,
то е вече от мене далеко, далеко,
на новия бряг ще съм! Там!
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени