rudin (Иван Христов)
858 1444
25.06.2013 г., 15:31 ч.  

Лунната соната 

  Поезия » Гражданска
1645 0 13

Бледожълта, скрива се луната

над баира в облачни грамади.

Ти заспиваш морен в тишината

в сенките на висналите сгради.

 

Цяла нощ гърдите нещо стяга:

връщаш се от работа, пребит си,

но изкарал си поне за хляба

и децата ти ще бъдат сити.

 

А в съня ти чаткат със копита

недоимък, болести, тревоги.

Като птица нощна те налита

скритата печал в очите строги.

 

Гладни, че си лягат твойте братя,

от протест до късно, че заничат

на екран да зърнат знамената

с трите цвята, толкова различни!

 

Бледожълта, скрива се луната

над баира в облачни грамади.

Вятър свири лунната соната

в клоните по празните площади.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??