Лунни пътеки в морето блещукащо
извървял съм със теб, Самота,
колко ли сълзи тихо потупващи
ронят носталгия с мъжка тъга!
На първата пейка във морска градина
над плажа самотен и тъжен,
на вълнолома, приятел от млади години,
спомнил си моите грижи!
А имаше време, когато в очите,
не сълзи, а радост искреше,
от висините взета, за любимата,
в ръката ми звездица блестеше. ...