Лунни сълзи

18.11.2010 г., 22:27 ч.

Поезия » Любовна

924 0 0

Душата ми е мъртва птица,

потънала в мрак.

Луната нежно я докосва,

но как да се събуди? Как?...

Шептяха ù за обич лъжливи някакви слова.

А истината беше болка и вечна самота!

Сълзите стапяха се бавно

в очите слепи, без мечти.

Сърцето без любов умира,

в ледна тишина мълчи!

Душата ми е мъртва птица,

потънала в мрак...

дори сълзите на Луната

не могат вече да я съживят!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.