Високо в небето търся твоите очи,
сред звездите ярки - на луната верни слуги.
Високо в небето търся лицето...
на паднал ангел, издигнал се след това -
ангел, който обича безкрайно
и който не се нуждае от крила.
Но ти си тук, на Земята -
пред мен се явяваш дори.
Чудя се тогава,
как Небето се държи.
Разбирам защо е тъжно
и защо непрекъснато вали.
Как няма да плаче и да не се гневи,
когато ангелът прекрасен
радва нашите очи.
Аз щастлива съм, обаче,
че заедно сме с теб сега,
че обичаш ме така,
както никой досега.
Всичко е така реално
и в същото време игра -
животът ни не е нищо друго,
освен една неизживяна мечта.
© Александра Василева Всички права запазени
освен една НЕизживяна мечта.