Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
6.08.2010 г., 12:44 ч.

Лунно венчило 

  Поезия » Любовна
632 0 8

Не помниш ли, преди да стана твоя,
лъчите си преплете слънцето с очите ни.
И бликнаха искрички нежност от видения,
които сътворявахме в любов от сънища.
Не помниш ли, луната ни венча със лудост,
която само влюбените носят, ала не на пръстите,
а с огъня на пламенната обич в свойта същност
със милион кръщелници над нас, звездите.
Не съм забравила, че твоя лунатичка съм,
и ходя по первазите на мислите си нощем,
онази мъничка искричка от безкрайност,
която е готова да те изведе от път без изход.
Дори за миг да те забравя, ми напомня
сърцето с вихрогонен ритъм от препускане.
Ако възможно е отново да се раждам,
до теб  ще съм в най-лудото венчаване.
Защото пръстенът захвърлих го отдавна,
от този, който ме предаде безвъзмездно.
Той спи до моето сънуващо теб рамо,
а ти будуваш във душата паралелно.

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??