Лупна ми сърцето и подскочи,
погледа ти вчера щом съзрях.
Миг случаен, вятър те довея,
а пък аз направо пощурях.
Тъпанчета биеха в ушите.
Подкосени - двете ми нозе.
С длан ти махнах от балкона,
май ти се усмихнах... или не...
Влизай вътре - болката ми кресна,
той не те обича, вече не.
А сърцето хукна пак след тебе
със очи наивни на дете. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация