28.08.2015 г., 21:05 ч.

Лястовичка 

  Поезия » За деца
966 0 4

 

Лястовичка малка, бяла,
отдалеч е долетяла,
рожбите си да роди
тя по нашите земи.

Под стрехата кът намери,
с човчицата го измери.
Тук да бъде! - тя реши,
дом за детските мечти.

И започна... без умора,
сламки да събира в двора,
ред по ред да ги реди,
къщата да построи.

Ден и нощ летя безспирно,
упорито, тихо, мирно
и... гнездото съгради
със любов, против беди.

После... радостно запя,
песен звънка от душа.
Щастието призова.
Чу ли я? Това е тя.

 

Художник: Михаела Фенерева

 

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно, нежно, сладко. Това стихче няма нужда от много думи, за да бъде признато. Поздравления Таня, сигурна съм, че тази творба ще стане любима на всички деца!
  • Много сладко стихче И много хубава картинка Поздрави!
  • Моите лястовички не са бели, но пък толкова много приличат на твоите. Поздравления, Таня.
  • Умили ме, пуснах си една сълза - много е нежно...!!!
Предложения
: ??:??