На Албена и Максим В полет и в подем - те пак са първи!!! Летяха като лястовички по леда. В залата не дишаха, не мърдаха... Усещаха чрез танца пролетта! В страната на изгряващото слънце те бяха незалязващи слънца! А на финала залата избухна и се обагри с наши знамена! И не килим - душите си разстлаха към почетната стълбица за тях! А Максим и Албена заблестяха и Бог да диша за секунди спря!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация