Разнолика, съдбата ни праща
нежелана от нас самота –
самотата, която не схващам
като болка, но сещам тъга!
Тебе искам... за друго не моля!
Знам, не мога да бъда смирен –
любовта ми е птица сред полет,
извисена над летния ден!
Но не мигват очи уморени,
не заспиват сами, без любов!
А те чувствам все още до мене
как притихваш... ...