Какво си спомням всъщност – радост само
в очите – топло, слънчево небе.
Останалото сякаш беше ... знам ли?
Останалото си е все – без теб.
И нищо, че отново пианистът
пленил е лъч над черния роял,
и светят нотите като мъниста
от тих порой, в листата завалял.
А зад стъклата пак е смътно лято
и пак ухае на трева и дъжд,
и пак мелодия добре позната
при теб ме връща с порив вездесъщ. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация