Беше тиха и топла нощта
а в чимшира запяха щурчета,
под голямата, стара асма
още тичаха боси крачета!
Сякаш вятъра песен запя
над узрелите житни полета!
Закъсняло стадо забля –
звездопади заляха небето!
От умора притихна реката,
диви рози красяха брега!
В летен сън се унесе земята –
колко тиха беше нощта!
© Руми Всички права запазени