19.10.2008 г., 21:43 ч.

Лятна нощ 

  Поезия
384 0 2

             ЛЯТНА НОЩ

 

 

Жегата заспива в залезна люлка.

Мракът тъче пътеката звездна.

Щурецът свири с фалшива цигулка.

Земята в златната пяна изчезна.

 

 

Луната виси на простор от жици.

Бели облаци крият черни петна.

Дебне жертви бухал с мътни зеници.

От смъртни писъци нощта изтъня.

 

 

Лепнат от влага ръцете заспали -

сякаш галят житни нивя.

И вият за мърша гладни чакали.

 

… Насън бели надежди ловя.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??