Дори в дъждовните и мрачни дни
морски миди държа в ръцете си.
Дори през студената Зима
летните спомени в сърцето си съм скрила.
Дори навън да има мъгла,
още усещам онази морска вълна.
Усещам я със своите сетива
и прогонвам всяка тъга.
Дори когато от студ замръзват моите ръце,
усещам топлия морски пясък в тях.
СТОПЛЯ се дори студеното сърце
и дочувам твоя смях.
Дори сълзата по лицето ми напомня
за солената морска вода.
Тази лятна приказка ще помня
и в спомена ще търся твоята ръка.
Дори когато снегът затрупа Земята,
споменът там ще ме връща.
Ще ми бъде топло в душата
и пак морската вълна ще ме прегръща.
Сега студено и мрачно е навън,
но вечер ще е топло в моя сън.
Приказката лятна се връща
и лятото топло мен прегръща.
А аз от сърце в съня те прегръщам!!!
© Евелина Велинова Всички права запазени