Щурчо, малкият щурец,
най-известният певец,
тази вечер във гората
ще изнася серенада
на любимата Щурана,
що я зърна днес засмяна.
Цял ден писа стих след стих
във дома си чист и тих,
музиката композира,
дълго, дълго репетира,
за да бъде всичко в ред
на любовния концерт.
Щом Луната вън изгря
и в небето заблестя,
вятърко заспа блажен
във леглото от сатен.
Щурчо, малък дребосък
глас възви, опъна лък.
Заехтяха чудни трели,
звъннаха камбанки бели,
екна лятната гора
от на Щурчо песента
и усмивчица една
щипна Щурка по носа.
Тя от радост изпищя,
скокна бързо на крака
бе разбрала чак сега,
че до нея любовта
бе достигнала в нощта
с песен щурчова. Съдба.
© Таня Мезева Всички права запазени