Лятна Варна
Улиците й се изпълват
с пъстри рокли и ризи.
И със йод я нямокря
ароматът на бриза.
Морето е нейната рокля.
Гларусите- подвижни презрамки.
Хвърчащи, влюбени, мокри,
ухажващи чайките- самки.
А вечер, когато заспиват,
остава по бюстие.
Морето в нея попива,
взело брега й за устие.
Сърповидният фар небесен
хвърля дрезгав отблясък.
И те виждам над мен надвесен,
положил ме на мокрия пясък.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени